Ако някога сте се взирали в рафта в магазин за хранителни стоки, чудейки се защо този буркан с кисели краставички или хляб не мухлясват след месеци на стойката, вероятно сте си помислили за консервантите. Прекарах последното десетилетие, работейки в това космическо пространство - управлявайки компания за доставка на консерванти, която работи с марки храни, производители на продукти за грижа за кожата, дори с някои производители на занаятчийски напитки - и нека бъдем реални, когато казвам на хората какво правя, половината от времето първият им въпрос е нещо от рода на: "Чакай, тези консерванти са лоши за околната среда, нали?" Това е справедлив въпрос! Толкова дълго се говори, че всички синтетични или лабораторно произведени добавки са еко-разрушителни по своята същност, но реалността е много по-нюансирана. Днес искам да разбия действителните въздействия върху околната среда от употребата на консерванти, да извикам митовете, които се разпространяват наоколо, и да споделя какво правим от наша страна, за да поддържаме нещата отговорни.
Първо, нека изясним едно нещо: консервантите не са нова тенденция. Хората са използвали неща като сол, оцет и дори мед, за да предпазят храната от разваляне от хиляди години. Синтетичните версии, които използваме сега (като калиев сорбат или натриев бензоат), се появиха през 20-ти век, защото хранителните системи се промениха. Вече не съхраняваме храна за едно семейство през зимата – изпращаме я по целия свят, съхраняваме я с месеци и я правим достъпна за милиарди хора. Така че тези добавки не са само за срок на годност; те са огромна част от намаляването на хранителните отпадъци. ООН казва, че около 1,3 милиарда тона храна се разхищават всяка година и голяма част от това се дължи на разваляне. Без консерванти този брой би бил много по-висок, което би имало много по-лоши въздействия върху околната среда - като повече земя, разчистена за ферми, повече вода, използвана за отглеждане на храна, която просто гние. Това е важен аспект, който повечето хора пропускат.
Но това не означава, че консервантите нямат нулев отпечатък върху околната среда. Нека се потопим в двете големи области: производство и край на живота (което означава какво се случва, когато тези консерванти се измият в канализацията или попаднат в околната среда).
Започвайки с производството, защото там идва голяма част от първоначалната „цена“. Вземете обикновени консерванти като калиев сорбат, който доставяме както в хранителни, така и в киселинни форми. Когато за първи път се захванах с това, си помислих, че всички калиев сорбат се правят по един и същи начин, но не – някои са синтетично произведени от нефт, който има голям въглероден отпечатък. Процесът използва енергия, обикновено от изкопаеми горива, за да превърне това масло в сорбинова киселина, която се превръща в калиев сорбат. След това има пречистване, опаковане, доставка – всички тези стъпки се събират. Сравнете това с естествените консерванти? Чакай, не, изчакай – дори естествените оказват въздействие върху производството. Вземете натамицин, естествено противогъбично средство, което продаваме. Произвежда се чрез ферментация, така че се използват органични суровини (като захари от царевица или цвекло) за хранене на бактериите, които го произвеждат. Това означава използване на земята за отглеждане на тези суровини, вода за ферментация и отпадъци от процеса. Не е „нулево въздействие“ само защото е естествено.
След това има натриев бензоат, друг супер разпространен консервант. Повечето натриев бензоат също е синтетичен, направен от толуен (петролно производно) и натриев хидроксид. Производството тук изисква висока топлинна и химическа обработка, което отново е свързано с използването на изкопаеми горива. Но изчакайте – има начини да направите тези консерванти по-устойчиви. Работил съм с производители, които преминават към възобновяема енергия за производствени линии или използват потоци отпадъци от други индустрии като суровина. Например малко калиев сорбат сега се прави от отпадъци от преработката на плодове, което намалява нуждата от нов петрол или дори нова земеделска земя. Това променя играта, но все още не е индустриален стандарт.
Сега другата голяма част: какво се случва след като консервантът е използван. През повечето време консервантите в храната се разграждат по време на храносмилането, нали? Но когато бъдат отмити в канализацията от предприятията за преработка на храни или от хората, които изплакват опаковките на храните, това е мястото, където те влизат във водните системи. Нека първо да поговорим за натриевия бензоат. Проучванията са установили, че в някои пречиствателни станции за отпадъчни води малки количества натриев бензоат могат да се задържат, ако инсталацията не е оборудвана да го разгради напълно. Но ето нещо – когато натриевият бензоат реагира с хлор (който много пречиствателни станции използват за дезинфекция), той може да образува малки количества бензол, известен канцероген. Това е основателна загриженост, но е важно да се отбележи, че това се случва само при определени условия и повечето съвременни пречиствателни станции са коригирали своите процеси, за да предотвратят тази реакция.
Калиевият сорбат е много по-малко главоболие тук. Той се разгражда много лесно във вода, почва и дори в човешкото тяло. Всъщност проучванията показват, че той се метаболизира в мастни киселини, които по същество са същите като тези, които тялото ви използва за енергия. Ето защо е общопризнат като безопасен (GRAS) от FDA. Сравнете това с някои по-стари консерванти, като парабени (въпреки че те са по-често срещани в козметиката), за които е установено, че остават в околната среда за по-дълго време. Натамицинът също се разгражда бързо на слънчева светлина и почва – направихме тестове с нашия натамицин на прах за храна и той изчезна от земеделската почва в рамките на няколко дни, без остатъчно натрупване.
Но чакайте, нека не се преструваме, че все още няма проблеми. Голяма част от отблъскването срещу консервантите идва от прекомерна употреба. Някои марки добавят много повече консерванти, отколкото им е необходимо, само за да удължат срока на годност колкото е възможно повече, което означава, че повече от тях се озовават във водните системи, отколкото е необходимо. Това е мястото, където ролята на доставчик влиза в действие – ние не просто изпращаме продукт; ние работим с нашите клиенти (марки храни, компании за грижа за кожата и т.н.), за да намерим минималната ефективна доза. Например, когато продаваме нашите консерванти калиев сорбат за храна, ние изпращаме данни за това колко точно е необходимо за различните продукти: киселите краставички може да се нуждаят от 0,1%, за да спрат плесента, докато содата може да се нуждае от още по-малко. По този начин марките не претоварват своите продукти и не допринасят за ненужно натоварване на околната среда.
Друга област, която често се пренебрегва, е опаковането на самите консерванти. Много консерванти идват в пластмасови варели или торби, които могат да добавят към пластмасовите отпадъци. През последните няколко години направихме промяна, за да предлагаме насипни контейнери за многократна употреба за нашите редовни клиенти или 100% рециклируеми опаковки за по-малки поръчки. Също така си партнираме с компании, които приемат обратно използвани пластмасови опаковки и ги рециклират в контейнери за нови продукти, което намалява количеството пластмаса, отиващо на сметищата.
Сега нека поговорим за алтернативата, защото това е другата страна на монетата. Много марки преминават към „естествени“ консерванти, за да избегнат лошата репутация на синтетичните продукти, но те не винаги са по-добри за околната среда. Например, някои етерични масла, използвани като консерванти (като масло от мащерка или масло от розмарин), изискват много вода и земя, за да растат, а процесът на извличане използва много енергия. Проучванията са установили, че въглеродният отпечатък на някои естествени консерванти всъщност е по-висок от този на натриевия бензоат или калиевия сорбат, поради селскостопанските вложения и транспорта. Това не е черно-бяло „синтетично лошо, естествено добро“ нещо – трябва да разгледате целия жизнен цикъл.
Искам да бъда прозрачен и тук. Има консерванти, които имат реални екологични проблеми. Старите, забранени като триклозан (който се използва в сапуни) са устойчиви и токсични за водните организми. Но те вече не се използват често за храна или дори за повечето продукти за лична хигиена. Консервантите, които доставяме - като натриев бензоат CAS 532 32 1, нашите хранителни консерванти натриев бензоат, киселинен консервант калиев сорбат за храни, всички, които носим - всички са регулирани от FDA и EFSA, със строги ограничения за употреба, които минимизират тяхното въздействие върху околната среда.
И така, какво е изводът тук? Въздействието на консервантите върху околната среда не е причина да ги изоставяме изцяло – особено когато те играят огромна роля в намаляването на хранителните отпадъци, което е много по-голям екологичен проблем. Но те са причина да бъдем преднамерени относно това как правим, използваме и изхвърляме тези продукти.
В нашата компания непрекъснато работим за подобряване. Ние инвестираме в партньорства с производители, които използват 100% възобновяема енергия за нашите производствени линии, ние тестваме нови смеси на консерванти, които изискват дори по-ниски дози, за да работят, и ние обучаваме всеки клиент, с който работим, как да използва консерванти отговорно. Ако сте марка, която търси консерванти, които са ефективни, безопасни и с възможно най-слабо въздействие, ние сме тук, за да поговорим – можем да ви преведем през нашите продукти, да споделим данни за жизнения цикъл и да ви помогнем да намерите правилното решение за вашите нужди.
Чакайте, едно последно нещо, за да изясним един често срещан мит: много хора смятат, че консервантите са същите като добавките, които са вредни за вашето здраве. Докато някои хора имат чувствителност към определени консерванти, научният консенсус е, че тези, одобрени за употреба в храни, са безопасни, когато се използват правилно. Това не означава, че няма дебат, но разговорът за околната среда често се заплита в дебати за здравето, което обърква истинските проблеми. Когато става дума за планетата, става въпрос за производствени емисии, използване на вода и как тези химикали се движат през екосистемите – не само дали са безопасни за консумация.
Връщайки се към точката на хранителните отпадъци, струва си да подчертаем отново: ако един хляб мухляса за 3 дни, защото няма консервант, това е хляб, който е използвал вода, тор, енергия за печене и труд на работник, всичко това само за да се озове в кофата за боклук. Малкото количество калиев сорбат в този хляб (обикновено по-малко от 0,1%) е малка част от цената на околната среда от загубата на целия продукт. Това е баланс, а не избор между „добри консерванти“ и „лоши консерванти“.
Ако сте любопитни относно конкретните продукти, които предлагаме, независимо дали сте хранителна марка, която търси натриев бензоат, или производител на продукти за грижа за кожата, нуждаещ се от натамицин на прах, можете да разгледате нашия сайт за повече подробности. Винаги се радваме да отговорим на въпроси относно снабдяването, устойчивостта или как да използваме нашите продукти отговорно.
В крайна сметка всички искаме да правим избори, които са добри за нашите клиенти и за планетата. Консервантите са необходима част от нашата съвременна хранителна система, но това не означава, че можем да пренебрегнем тяхното въздействие. Ние се ангажираме да водим пътя в отговорното снабдяване и ако сте бизнес, който търси да работи с партньор, който дава приоритет както на производителността, така и на устойчивостта, ние сме тук, за да се свържем.
препратки:
- Организацията по прехрана и земеделие към Обединените нации. (2019 г.). Състоянието на храните и селското стопанство 2019: напредък в намаляването на хранителните отпадъци и загубите. Рим: ФАО.
- Администрация по храните и лекарствата на САЩ. (2022). Общопризната база данни за безопасни (GRAS) уведомления: калиев сорбат, натриев бензоат.
- Европейски орган за безопасност на храните. (2021). Научно становище относно безопасността на натамицин като хранителна добавка. EFSA Journal, 19(6), 6647.
- Zhang, Y., et al. (2020 г.). Въздействие върху околната среда на жизнения цикъл на синтетични срещу естествени хранителни консерванти. Journal of Cleaner Production, 258, 120978.
- Световна здравна организация. (2018). Образуване на бензен в питейната вода от натриев бензоат и дезинфекция с хлор. Женева: СЗО.